Моята История
Началото на един художник
Класически художник, Любител на изкуствата, Почитател на миналото
Красимир е роден в Русе, България през 2000 година. Родителите му са музиканти и това подхранва интереса му към изкуствата още от ранна възраст. Дядо му първи му показва прости принципи на рисуване, като перспектива и светлосенки. Това завладява въображението му, като по-късно Красимир пише:
„За кратко време рисувах единствено къща на хълм или села с планини.“
По същото време баща му, който работи с 3D софтуер, го запознава с тях. Въпреки че Красимир не е знаел как да ги използва напълно, е било достатъчно да създава прости обекти и предмети в 3D. Красимир по-късно разказва:
„Работих по тези неща дни наред. Мисля, че това ми помогна да развия дълбоко чувство за трите измерения още от ранна възраст. По-късно рисуването в перспектива беше лесно.“
В училище той винаги е бил един от най-добрите в изкуствата и занаятите. Не веднъж неговите учители отбелязват способността му да мисли извън рамките.
В гимназията интересите му се разклоняват по много предмети. От история, информационни технологии, роботика или физика, до психология, философия и разбира се, изкуство. Той избира да изучава изкуството в университета, което идва напълно неочаквано, тъй като той губи почти всякакъв интерес към рисуването през гимназията; творчеството му се бе развивало в инженерен начин на мислене. Всички, включително неговите близки приятели и учители, биха изумени, кото научиха, че той ще следва изкуството в университета.
По стъпките на Великите
В Нов български университет той посещаваше програмата по изобразителни изкуства. Когато учителят му от гимназията го попита защо предпочита университета пред Националната художествена академия, той отговори:
"Имаше време само да кандидатства в университета. Академията има дълъг списък със студенти и процесът за прием е много по-труден, докато в университета можеш да влезеш по-лесно."
След като беше приет, изучаваше Рисуване, Живопис и Скулптура, както и други теоретични предмети. Бързо осъзна, че университетът няма да му предостави здравите основи, които той се опитваше да научи, и започна да търси алтернативи.
В същото време имаше възможността да посещава лекции по История на изкуствато, където се сблъска за първи път със Старите майстори. Вдъхновен от Караваджо и Рубенс, почувства привличане към Италия.
"Не знам защо, но знаех, че някой ден ще стигна и до Италия..."
След като търсеше онлайн, той попадна на няколко академии или така наречени ателиета. Но неговата страст най се засили, когато гледаше видеата на Сезар Сантос, и той осъзна, че трябва да по един или дръг начин да се озове в Академия на Изкуствата “Ейндъл” във Флоренция. С голяма подкрепа от родителите си взе решението и година след университета се отказа и се премести във Флоренция.
Там учеше под ръководството на майстор Майкъл Джон Ейнджъл, на чието име е наречена академията, и Джеред Уозники. Там се запознава с хора имащи подобни аспирации; хора, почитащи реализма и традиционната маслена живопис. Той по-късно пише:
"Имах възможността да уча под ръководството на велики художници. Много научих от маестро Майкъл Джон Ейнджъл, чиито познания бяха незаменими. Най-много дължа на Джеред, той ме научи на почти всичко, което зная. Давиде Барбини също заслужава голямо признание, тъй като той ме научи на основите и успя да ги представи по толкова прост и разбираем начин, че дори дете би разбрало тези грандиозни концепции. На всички тях дължа най-дълбоката си благодарност!"
Той завършва тригодишната програма за две години. В момента е преподавател в Академия на Изкуствата “Ейнджъл” във Флоренция.